Събор на св. Архангел Михаил и безплътните сили.
Българска икона от ср. на XIV век от колекцията на Бачковския манастир.
Национална галерия, София.
Преди да отидем в храма
Облеклото ни да бъде скромно и чисто. Трябва да се стремим да украсяваме не толкова външния, колкото вътрешния си човек с накитите на евангелските добродетели, най-вече на смирението, целомъдрието и любовта към Бога и ближните. Любовта към ближния изисква да не поставяме никому препънка или съблазън; облеклото ни да бъде израз тъкмо на тая любов и на една непринудена целомъдрена нагласа на душата ни, като прикрива тялото ни от човешките очи.
Жените следва да се обличат в женски дрехи. "Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог", ни заповядва Бог чрез Моисея (Втор. 22:5).
Още по пътя към храма трябва да отхвърлим от себе си всяка житейска грижа, възлагайки за всичко упование на Господа, за да застанем пред всевиждащия Бог с мирни и благоговейни сърца. Първото прошение на св. Литургия ни приканва към това — "с мир на Господа да се помолим". Да се смирим пред Бога и ближния, и да си простим взаимно от душа е нужно не само на сирни заговезни (в неделята на всеопрощението), но преди всяка Божествена служба. В храма трябва да влизаме със страх Божий и трепет, съзнавайки Кому пристъпваме да служим.
Хубаво е, ако имаме възможност, да идваме 10-15 минути преди да започне богослужението, за да купим свещи, да се помолим и поклоним пред св. икони и пред други светини в храма.
При влизане в църковния двор е редно да спрем, да се помолим (виж Молитва при влизане в църква) и да се прекръстим (веднъж или три пъти; виж За Кръстния знак). Това трябва да сторим естествено, внимателно и благоговейно, а не с някакво пресилено съсредоточаване или пък бързо и небрежно. При кръстене е прието мъжете да свалят шапките си (след което може отново да ги сложат, но само докато влязат в храма). В храма мъжете влизат и стоят с непокрити глави. От най-дълбока християнска древност жените пристъпват прага на храма с покрити глави, следвайки наставлението на св. ап. Павел: "всяка жена, която се моли гологлава, засрамя главата си"... (I Кор. 11:5). До преди около век това апостолско предписание е било повсеместен обичай у всички православни народи. И днес в наши селски храмове едва ли ще видим стара вярваща жена без забрадка.
Ако носим ръкавици, редно е да ги снемем, преди да се прекръстим.
No comments:
Post a Comment